ТВОРЕЦ НА НЕЗАБРАВИМИ ТЕАТРАЛНИ СВЕТОВЕ .

99bb44e7d87622c11f35244c4351f539

КРУМ ГЕРГИЦОВ – ТЕАТРОВЕД

ДА СИ СПОМНИМ

ТВОРЕЦ НА НЕЗАБРАВИМИ ТЕАТРАЛНИ СВЕТОВЕ

Присъждане на Национална творческа награда за млад режисьор „Слави Шкаров“ – Русе, 19 – 21 октомври 2018 г.
30 години от смъртта на изтъкнатия български режисьор

От днес -19 октомври- до 21 октомври в Русе ще се състои за първи път Национален конкурс за млад театрален режисьор, като на победителя ще бъде присъдена творческа награда „Слави Шкаров“.“ Тя е на името на изтъкнатия русенски режисьор (1941-1988). Инициатори на това събитие са Община-Русе, фондация „Русе – град на свободния дух“,Младежки театър“Н.Бинев“-София, Драматичен театър“Сава Огнянов“, сдружение“Артеа“-Русе.
.В рамките на три дни ще бъдат представени три спектакъла на млади режисьори, селекционирани от младия театровед Михаил Байков.Тези спектакли са: „Комичната илюзия“ по Пиер Корней(режисьор Васил Дуев) на Варненския драматичен театър , „Вихрушка“ от Йерун ван ден Берх(режисьор Александра Петрова) на Сатиричния театър в София, „Нирвана“ от Константин Илиев(режисьор Максима Боева) на Шуменския драматично-куклен театър.
Наградата ще бъде връчена на 21 октомври. Същият ден, от 16 ч. на Голямата сцена на театъра, ще бъде проведена кръгла маса- разговор върху творчеството на Слави Шкаров с участието на театрални творци,участвали в постановките на режисьора или пък били негови приятели и ценители.
Слави Шкаров е от имената на театрални творци в най-новата история на Русенския драматичен театър, което веднага след смъртта му през 1988г.(починал много млад – на 47 години) бе включен в Пантеона на легендарните имена на този театър. И това стана съвсем спонтанно, защото още приживе той със създадените от него спектакли направи така, че за Русенския театър да се говори, да се открои сред ония театри, които създаваха атмосферата на ярките творчески сезони в българския театър през 60-80-те години. На премиерите му се стичаха много театрали от столицата и страната. Той създаваше провокативни,понякога неочаквано-странни, но винаги дълбоко-психологични или дълбоко-философски спектакли. Такива, които рязко даваха гръб на традиционната, банална интерпретация. В неговите постановки винаги един класически автор получаваше остро – съвременна и интригуваща сценична реализация.Той беше режисьор на острия и безпощаден разрез на психологията на едно общество, на една социална среда,на една личност. Градеше или остро- драматични или остро комедийни спектакли. Беше му чужда „златната среда“ в режисурата. Малко енигматичен в общуването си с околните, понякога ексцентричен, тези си чисто негови черти влизаха и в атмосферата на спектаклите: присъствие на интригуващи, понякога чудати и болезнено-странни образи, но винаги много искрени и съкровени като поведение, винаги много вдадени в една морална или граждански-публицистична позиция. Той обичаше неочакваният, нестандартният, „цветният човек“. Затова и актьорите обичаха да работят с него, защото той ги повличаше в дебрите на една интересна и сложна психология, от която те с негова помощ извайваха незабравими образи.
Слави Шкаров притежаваше харизмата да увлече със себе си съмишленици – с идеите за бъдещия спектакъл, с мощното си театрално въображение , с усета да намери сърцевината на проблема на пиесата, а оттам и сърцевината на проблема на обществото или света, които разкрива тя. Затова имаше и много приятели – актьори, сценографи, композитори, драматурзи, които неистово искаха да работят с него. Приемането им в неговия свят и обкръжение беше оценка , чест за тяхното дарование.Така се образуваше своеобразно съзаклятничество около Слави и спектакъла му.
Но пътят на Слави Шкаров не беше изтъкан само от безметежен възход.Някои негови постановки предизвикваха традиционното театрално мислене към неприемания и спорове за интерпретацията. Но това също беше белег на таланта на една неординерна личност. Така за времето от своя първи спектакъл в Добрич през 1965 г.(тогава завършва Театралната академия) до последния в Русенския(1988) той си извоюва име на един от най-талантливите режисьори. Тези, които движеха театралната мисъл, визия, обществената стихия на тогавашното ни театрално изкуство.
В Русенския театър той твори от есента на 1969 г. до май 1988 г. – цели 19 години. Именно в този период създаде своите незабравими спектакли, своите незабравими театрални светове. „ Балада за тъжната кръчма“ от Ед.Олби, „Кръчмата под зеленото дърво“ от П.Ковачик, „Босилек за Драгинко“ от К.Илиев, „ Амадеус“ от П.Шафър, „ Боряна“ от Й.Йовков, „Краят остава за вас“ от Г.Данаилов, „От земята до небето“ от Н.Русев – ето част от легендарните спектакли на този легендарен режисьор. Паметни зрители още помнят мигове от тях. Те донесоха на сцената на Русенския театър мощна театралност, дълбока психология на героите, актьорска игра от висша класа, обществен и граждански отзвук в театралната зала. И всичко това с един висок порядък на професионализъм и майсторство на режисурата.
И досега името на Слави Шкаров се споменава неотменно в разговори, в спомени, в размисли за българския театър.Неговите най-големи приятели съзаклятнически отбелязват годишнини от рождения му ден или от смъртта му. Духът му завинаги е останал в техните души. Творчество на Слави Шкаров остава като неотменно високо мерило за изкуство в театъра ни, което по някакъв индиректен начин се предава и на новите поколения.
КРУМ ГЕРГИЦОВ
Материалът(със съкращения) е публикуван във в.Бряг-Русе-19.10.,2018 г.