И ТРЪГВА ТВОЯ ПЪРВИ ВИК!
Всеки, който се е докосвал до света на Слави Шкаров и е дишал въздуха около него, има правото да каже, че е имал един шанс повече – шанса да си бил негов приятел.
С него се говореше през седем изречения. И всичко беше кристално ясно и фантазно. Той ни казваше по една кодова дума и ние отлепяхме веднага. Радостта беше всеобща и взаимна.
Аз не познавам режисьор в българския театър, който толкова да обича актьорите си и да ги поставя едни гърди пред себе си. И всички те му останаха верни до гроб, а някои – и там горе…
Магьосникът бе неговият гений. Той превръщаше цветните му сънища в реалности на сцената.
За Слави Шкаров нямаше тайни в занаята. Все повтаряше: „Кога ли ще направим телефонния указател?”
Паметни ще останат срещите ми с него. „Мише, майна, добре, че не четеш пиеси. Ама ние играем с черните фигури и трябва да спечелим публиката за нашия шампионат. С белите фигури знаеш кои са.” Пауза. Мълчим и отпиваме. „По-добре да я свършим лошо, но бързо, отколкото за 3-.”
В живота имам няколко жалона и те са свързани със Слави. „Кошници” от Й. Радичков, „Дванайста нощ” от Шекспир, „Праг” от Дударев, „Кучешко сърце” от Булгаков, „Ревизор” от Гогол, „Съзаклятието на лицемерите (Молиер)” от Булгаков и последната ни обща работа „Бавачките” от Георгис Скуртис. Той знаеше, че „Молиер” е неговата лебедова песен. Следващата ни „Среща от третия вид” – „Майстора и Маргарита” – не можа да се осъществи.
На моите работни екземпляри от пиесите, които така и не прочетох, остана само кинжалът с парашут – емблемата на Слави.
Когато не разбирах неговия шифър, на помощ като преводач пристигаше художникът Нейко Нейков – човекът, който владееше перфектно същия език. И ако думите не стигаха, всеки от тях засвирваше с уста някаква своя мелодия, напомняща за вятъра и още нещо… Тогава сядах на пианото и музиката на мига се раждаше. Бог слизаше при нас.
Дай, Боже, всекиму това върховно щастие!
МИХАИЛ ШИШКОВ – музикант, поет и художник
In memoriam, Слави
…От мене
ще останат
стъпките
по много
пътища
и аз ще бъда
минало,
случайност,
вдъхновение
и нечий
вечен спътник.
През мен
ще минат хора,
някои с мълчание
ще ме докоснат, други като нежната трева
ще ме погалят, може и да ме отблъснат… Лицето ми ще скрият с пръст
и пак ще се завръщат да ме търсят..
По цели нощи, говорехме със Слави и попийвахме. Нещо преминаваше от него към мен и аз го записвах. На салфетки, на каквото ми попадне и където ми попадне… На масата, във влака, на коляно, все из път.
…Из Изповедите (откровенията на Слави Шкаров),
записа М. Шишков – баща
***
НЕ ОТРЕЗНЯХ,
КАКТО П ДА СЪМ РАЗСЪМВАЛ. НЕ ОТРЕЗНЯХ –
ДОРП П НА КРЪСТА СП РАЗПЪВАЛ. ЧУВСТВА РАЗНП –
СПОДЕЛПЛ ПЛП ПРОППЛ.
ПРИКАЗКА ЗА ВЕЧНОТО МОЕ ДЪРВО
(По разказ на Слави)
Случайно някак стана.
Вървях си из гората сам.
Душата ми поиска да я споделя със друга.
После нещо сякаш ме преряза.
Паднах…
Сетне ме боля, боля…
Станах и прегърнах в ръцете си
едно прастаро и увяхнало дърво –
започнах да го топля с длани
с дъх и сълзи…
Болката забравих –
шепнах му,
а то така във мене се заслуша, че листенца, цветове роди. А аз навярно трябва да съм паднал там до него…
В радостта си да съм плакал без да знам за жаждата му. Днес при него пак се връщам и не ми е вече странно тук. В гората няма да съм сам…
То просто ще разказва обичта ми и ще топли всеки даже и в пръстта…
(на Слави Шкаров) Когато ненавиждате чудака -запитайте!
Защо ви е необходим? Запитайте!
Защо ли го предавате?
Защо ли се страхувате – запитайте!?
Когато мразите дразнителя –
не забравяйте за неговата непреклонност,
за явната му обич и досада.
Запитайте дали у вас това е ревност
по непокорени брегове
или най-проста ярост е
към непревземаемия дух.
Когато сте смутени от чудака
преди у вас решение да се роди,
запитайте
и чак тогава ще доразберете кое ще ви погубва ВИНАГИ!!!
Ударът след удар
ражда удар!
Ударът създава.
Ударът сплотява.
Ударът убива.
Ударът се ражда с удар –
от сълзата,
от земята,
от зърната…
И изтръгва твоя първи вик!
Издателство „ПАРНАС“