МИХАИЛ ШИШКОВ – музикант

И ТРЪГВА ТВОЯ ПЪРВИ ВИК!

 

Мишаил Шишков

Всеки, който се е докосвал до света на Слави Шкаров и е дишал въздуха около него, има правото да каже, че е имал един шанс повече – шанса да си бил негов приятел.

С него се говореше през седем изречения. И всичко беше кристално ясно и фантазно. Той ни казваше по една кодова дума и ние отлепяхме веднага. Радостта беше всеобща и взаимна.

Аз не познавам режисьор в българския театър, който толкова да обича актьорите си и да ги поставя едни гърди пред себе си. И всички те му останаха верни до гроб, а някои – и там горе…

Магьосникът бе неговият гений. Той превръщаше цветните му сънища в реалности на сцената.

За Слави Шкаров нямаше тайни в занаята. Все повтаряше: „Кога ли ще направим телефонния указател?”

Паметни ще останат срещите ми с него. „Мише, майна, добре, че не четеш пиеси. Ама ние играем с черните фигури и трябва да спечелим публиката за нашия шампионат. С белите фигури знаеш кои са.” Пауза. Мълчим и отпиваме. „По-добре да я свършим лошо, но бързо, отколкото за 3-.”

В живота имам няколко жалона и те са свързани със Слави. „Кошници” от Й. Радичков, „Дванайста нощ” от Шекспир, „Праг” от Дударев, „Кучешко сърце” от Булгаков, „Ревизор” от Гогол, „Съзаклятието на лицемерите (Молиер)” от Булгаков и последната ни обща работа „Бавачките” от Георгис Скуртис. Той знаеше, че „Молиер” е неговата лебедова песен. Следващата ни „Среща от третия вид” – „Майстора и Маргарита” – не можа да се осъществи.

На моите работни екземпляри от пиесите, които така и не прочетох, остана само кинжалът с парашут – емблемата на Слави.

Когато не разбирах неговия шифър, на помощ като преводач пристигаше художникът Нейко Нейков – човекът, който владееше перфектно същия език. И ако думите не стигаха, всеки от тях засвирваше с уста някаква своя мелодия, напомняща за вятъра и още нещо… Тогава сядах на пианото и музиката на мига се раждаше. Бог слизаше при нас.

Дай, Боже, всекиму това върховно щастие!

 

МИХАИЛ ШИШКОВ – музикант, поет и художник

 

In memoriam, Слави

 

…От мене

ще останат

стъпките

по много

пътища

и аз ще бъда

минало,

случайност,

вдъхновение

и нечий

вечен спътник.

През мен

ще минат хора,

някои с мълчание

ще ме докоснат, други като нежната трева

ще ме погалят, може и да ме отблъснат… Лицето ми ще скрият с пръст

и пак ще се завръщат да ме търсят..

 

 

По цели нощи, говорехме със Слави и попийвахме. Нещо преминаваше от него към мен и аз го записвах. На салфетки, на каквото ми попадне и където ми попадне… На масата, във влака, на коляно, все из път.

 

…Из Изповедите (откровенията на Слави Шкаров),

записа М. Шишков – баща

***

НЕ ОТРЕЗНЯХ,

КАКТО П ДА СЪМ РАЗСЪМВАЛ. НЕ ОТРЕЗНЯХ –

ДОРП П НА КРЪСТА СП РАЗПЪВАЛ. ЧУВСТВА РАЗНП –

СПОДЕЛПЛ ПЛП ПРОППЛ.

 

ПРИКАЗКА ЗА ВЕЧНОТО МОЕ ДЪРВО

(По разказ на Слави)

 

Случайно някак стана.

Вървях си из гората сам.

Душата ми поиска да я споделя със друга.

После нещо сякаш ме преряза.

Паднах…

Сетне ме боля, боля…

Станах и прегърнах в ръцете си

едно прастаро и увяхнало дърво –

започнах да го топля с длани

с дъх и сълзи…

Болката забравих –

шепнах му,

а то така във мене се заслуша, че листенца, цветове роди. А аз навярно трябва да съм паднал там до него…

В радостта си да съм плакал без да знам за жаждата му. Днес при него пак се връщам и не ми е вече странно тук. В гората няма да съм сам…

 

То просто ще разказва обичта ми и ще топли всеки даже и в пръстта…

(на Слави Шкаров) Когато ненавиждате чудака -запитайте!

Защо ви е необходим? Запитайте!

Защо ли го предавате?

Защо ли се страхувате – запитайте!?

Когато мразите дразнителя –

не забравяйте за неговата непреклонност,

за явната му обич и досада.

Запитайте дали у вас това е ревност

по непокорени брегове

или най-проста ярост е

към непревземаемия дух.

Когато сте смутени от чудака

преди у вас решение да се роди,

запитайте

и чак тогава ще доразберете кое ще ви погубва ВИНАГИ!!!

 

 

 

 

Ударът след удар

ражда удар!

Ударът създава.

Ударът сплотява.

Ударът убива.

Ударът се ражда с удар –

от сълзата,

от земята,

от зърната…

И изтръгва твоя първи вик!

Издателство „ПАРНАС“