ВАЛЕНТИН ГАДЖОКОВ – актьор

Това Слави го можеше!

256088

Обикновено се приема за даденост, че живописта и музиката започват там, където думите свършват. и че истинското царство на думите са литературата и театърът. Вероятно е така – най-често театърът наистина започва от някакви думи, но за съжаление доста често там и свършва. Колкото и да изглежда парадоксално, но добрият театър, Онзи за Който все си мечтаем, също започва там, където свършват думите.

Слави усещаше и носеше в себе си тежестта на думите. На изречените, но още повече на неизречените. Четеше много, ненаситно, имам чувството, че четеше всичко – особено полу-апокрифните в ония години руски списания, които вечно се предаваха от ръка на ръка и то само на близки хора. Рядко биваше приказлив, но като станеше дума за нещо от прочетеното, беше готов да говори с часове. и пак сякаш най-важното оставаше някъде в паузите или многоточията… в онова, за което думите не стигат. Също като в добрия театър, който той знаеше „да прави”.

Но как точно „се правеше” театърът при него, не мисля, че може да се обясни. Слави не обичаше думи като „решение” или „концепция”. Водеха го негови си вътрешни ориентири и усещания за посока, композиция, конфликт. Ако нещо не се вместваше в „картинката”, ще каже само „Не е тъй, майна.” и толкоз – до следващата репетиция. И докато актьорите не стигнат до оня момент, в който думите просто свършват и се ражда вълшебството Театър.

Това Слави го можеше.

Издателство „ПАРНАС“