НЕ ГО ИГРАЙ!
Ролята беше тежка. Трудна роля. От тези, които се падат веднъж в живота на актьора. Или, както казваше Режисьора – „роля за некролог”.
Бях съвсем млад актьор, неопитен, едва втора година в професионален театър. За втори път работех с този Режисьор. Бяхме заедно предния сезон, в друго представление. Тогава почти не разбрах как се случи всичко – много разговаряхме, шегувахме се, купонясвахме, бяхме заедно денонощно и докато се усетя – премиера! Представлението стана. И то добро представление. Представление – хит! Отвсякъде идваха колеги да ни гледат. Хвалеха ни…
сега нещата уж бяха същите, но не съвсем. Разбирах, че Режисьорът беше повярвал в мен, беше ми гласувал доверие. Разбирах, че върху мен пада огромна отговорност! Освен тежестта на текста, трябваше да се науча да свиря и на цигулка. Е, не всичко, само „Лебедът” от Сен Санс и части от „Прелюд в до-диез минор” от Рахманинов. Трябваше да се справя, просто нямаше друг изход.
Всичко започна както си го знаем – разговори, шеги, купони, денонощно заедно, но аз усещах, че изтървам нещата, че не мога да се справя… Усещах, че не върви както трябва…
Един ден – репетирахме Първо действие – чувам Режисьора :
– Почивка! Боре, ела да пикаем!
– !!!!
Отиваме в тоалетната за зрители. Дълъг писоар. Той – в единия край, аз – в другия. Пикаем.
– Какво правим, майна?
– Правим тази и тази пиеса.
– А ти какво правиш?
– Как какво? Правя тази и тази роля.
– И защо така се получава? Изригнах:
– А ти, не виждаш ли, че всички колеги около мен могат да бъдат този герой? Всеки един може да го изиграе! Всеки един е готов да го изиграе! Как да го изиграя аз?!
Отговорът беше кратък:
– Ами. не го играй!
Щях да падна… Толкова ли е просто… Защо не се сетих. Толкова ли съм тъп.
Получих безценен, уникален съвет. „Не го играй!” – това отключи всичко! Просветна ми! Всичко си дойде на мястото!
Представлението стана. Отново успешно. Отново – хит.
сезонът беше 1986-87 г. Театърът – сливенският. Представлението беше „Ревизор” от Н. В. Гогол. Ролята – на Градоначалника.
А Режисьорът – СЛАВИ ШКАРОВ !
Издателство „ПАРНАС“