БОРИСЛАВ СТОИЛОВ – актьор

Borislav Stoilow

НЕ ГО ИГРАЙ!

 

Ролята беше тежка. Трудна роля. От тези, които се падат веднъж в живота на актьора. Или, както казваше Режисьора – „роля за некролог”.

Бях съвсем млад актьор, неопитен, едва втора година в професионален театър. За втори път работех с този Режисьор. Бяхме заедно предния сезон, в друго представление. Тогава почти не разбрах как се случи всичко – много разговаряхме, шегувахме се, купонясвахме, бяхме заедно денонощно и докато се усетя – премиера! Представлението стана. И то добро представление. Представление – хит! Отвсякъде идваха колеги да ни гледат. Хвалеха ни…

сега нещата уж бяха същите, но не съвсем. Разбирах, че Режисьорът беше повярвал в мен, беше ми гласувал доверие. Разбирах, че върху мен пада огромна отговорност! Освен тежестта на текста, трябваше да се науча да свиря и на цигулка. Е, не всичко, само „Лебедът” от Сен Санс и части от „Прелюд в до-диез минор” от Рахманинов. Трябваше да се справя, просто нямаше друг изход.

Всичко започна както си го знаем – разговори, шеги, купони, денонощно заедно, но аз усещах, че изтървам нещата, че не мога да се справя… Усещах, че не върви както трябва…

Един ден – репетирахме Първо действие – чувам Режисьора :

–        Почивка! Боре, ела да пикаем!

–        !!!!

Отиваме в тоалетната за зрители. Дълъг писоар. Той – в единия край, аз – в другия. Пикаем.

–        Какво правим, майна?

–        Правим тази и тази пиеса.

–        А ти какво правиш?

–        Как какво? Правя тази и тази роля.

–        И защо така се получава? Изригнах:

–        А ти, не виждаш ли, че всички колеги около мен могат да бъдат този герой? Всеки един може да го изиграе! Всеки един е готов да го изиграе! Как да го изиграя аз?!

Отговорът беше кратък:

–        Ами.   не го играй!

Щях да падна… Толкова ли е просто… Защо не се сетих.   Толкова ли съм тъп.

Получих безценен, уникален съвет. „Не го играй!” – това отключи всичко! Просветна ми! Всичко си дойде на мястото!

Представлението стана. Отново успешно. Отново – хит.

сезонът беше 1986-87 г. Театърът – сливенският. Представлението беше „Ревизор” от Н. В. Гогол. Ролята – на Градоначалника.

А Режисьорът – СЛАВИ ШКАРОВ !

Издателство „ПАРНАС“